Снова возведена
между миром и мной
стена.
И стенай,
не стенай –
стоит
стена.
Серо-чёрного кирпича.
Можно пинать –
ногой,
можно рубить –
с плеча.

Она
одна.
Всего одна,
но и её лишку.
Это уже
всё-таки
слишком.

Между миром и мной,
мной же
возведена
стоит
стена,
стоит
стена…